2.11.2008 г., 20:35

Не отлитай

1K 1 6
не се научих да те губя
в чуждите очи
на тъмнината
макар да знаех
че отлиташ...
наивно вярвах
на ръцете ти
а сърцето ми
самотно скиташе...

дъхът ти ми прошепна
че си вятър
а всъщност ти за мен
си дишане
не тръгвай
моля те
почакай
крещя безмълвно
ОСТАНИ...
прегръщаш ме
но всъщност мене ли
прегръщаш
или някоя
далечно друга...
целуваш ли ме
или в очите ми
рисуваш с устни
нея...?
не съм жарава
припознал си ме
огън бях
а днес съм пепел
и вече съм бездушно
опустяла....
твърде дълго
те умирах
а устните ти
шепнеха раздяла...
кажи че съм ти чужда
непозната
кажи го
и ще си вървя
без питане....
прегръдките за нея
запази
отдавна ме сбогува
в очите ти...

уморих се да играем
на обичане

и все да бъда в ролята
на губеща
твърде дълго ми издъхваха
мечтите...
не ме моли за прошка
късно е
пресъхнаха ми вече
и сълзите...
ще тръгна
без да се обръщам
ще загърбя всички
спомени
и сама ще продължа
по пътя
молейки се
да ми кажеш



спри...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Поли Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "уморих се да играем
    на обичане
    и все да бъда в ролята
    на губеща
    твърде дълго ми издъхваха
    мечтите..."

    Аплодисменти отново!
  • Твърде дълго ми издъхваха мечтите...
    Усетих болката.Тя ми е позната.Много ми харесва!
    Поздрав!!!
  • Просто невероятно!Браво!Успя да ме просълзиш!
  • "уморих се да играем
    на обичане "- Понякога всички се уморяваме от тази игра! Но хубавото е че се научаваме как и кога да даваме любовта, без да се молим! Поздравления за хубавото стихотворение!
  • Бях ти го написала преди, сега пак ще ти го напиша - изключително талантлива си!
    Лично на мен стихът много ми хареса! Продължавай така!
    Поздрави!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...