Не отлитай
в чуждите очи
на тъмнината
макар да знаех
че отлиташ...
наивно вярвах
на ръцете ти
а сърцето ми
самотно скиташе...
дъхът ти ми прошепна
че си вятър
а всъщност ти за мен
си дишане
не тръгвай
моля те
почакай
крещя безмълвно
ОСТАНИ...
прегръщаш ме
но всъщност мене ли
прегръщаш
или някоя
далечно друга...
целуваш ли ме
или в очите ми
рисуваш с устни
нея...?
не съм жарава
припознал си ме
огън бях
а днес съм пепел
и вече съм бездушно
опустяла....
твърде дълго
те умирах
а устните ти
шепнеха раздяла...
кажи че съм ти чужда
непозната
кажи го
и ще си вървя
без питане....
прегръдките за нея
запази
отдавна ме сбогува
в очите ти...
уморих се да играем
на обичане
и все да бъда в ролята
на губеща
твърде дълго ми издъхваха
мечтите...
не ме моли за прошка
късно е
пресъхнаха ми вече
и сълзите...
ще тръгна
без да се обръщам
ще загърбя всички
спомени
и сама ще продължа
по пътя
молейки се
да ми кажеш
спри...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Поли Всички права запазени