Не писах за тебе веднъж...

Oстави ме цяла в бездумие,

с усмивка в поройния дъжд

за сбогом, във пълно безумие.

Не пиша за теб и сега.

На листа и теб ви се струва,

че страда те мойта душа,

че някой за тебе тъгува.

Ще пиша за всичко веднъж,

защото във спомен изплува,

как обич по-златна от ръж,

че искаш, добре се преструва.

За себе си пиша сега,

когато излизам разсънена,

след падане в мътна вода

от моста на нуждата влюбена.