Не писах за тебе веднъж...
Oстави ме цяла в бездумие,
с усмивка в поройния дъжд
за сбогом, във пълно безумие.
Не пиша за теб и сега.
На листа и теб ви се струва,
че страда те мойта душа,
че някой за тебе тъгува.
Ще пиша за всичко веднъж,
защото във спомен изплува,
как обич по-златна от ръж,
че искаш, добре се преструва.
За себе си пиша сега,
когато излизам разсънена,
след падане в мътна вода
от моста на нуждата влюбена.
© Ива Милорадова Все права защищены