18 sept 2017, 11:15

Не питай 

  Poesía » De amor, Filosófica
685 1 4

Ти попей на душата ми и над нея прелитай.

Погали я със поглед, размекни я с целувка...

А за истините... не питай!

Те я стягат като нова обувка.

Не претърсвай душата ми

с крадени мигове пълна.

Не обръщай хастара и

и не искай признания

от мълчание непокълнали.

В тази вечер студена...

време е да се обличаме.

Остави я душата ми да се лута смутена...

Тя, така се обича.

 

16.04. 2016г.

© Цветка Колева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??