Sep 18, 2017, 11:15 AM

Не питай 

  Poetry » Love, Phylosophy
688 1 4

Ти попей на душата ми и над нея прелитай.

Погали я със поглед, размекни я с целувка...

А за истините... не питай!

Те я стягат като нова обувка.

Не претърсвай душата ми

с крадени мигове пълна.

Не обръщай хастара и

и не искай признания

от мълчание непокълнали.

В тази вечер студена...

време е да се обличаме.

Остави я душата ми да се лута смутена...

Тя, така се обича.

 

16.04. 2016г.

© Цветка Колева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??