Не питай
Ти попей на душата ми и над нея прелитай.
Погали я със поглед, размекни я с целувка...
А за истините... не питай!
Те я стягат като нова обувка.
Не претърсвай душата ми
с крадени мигове пълна.
Не обръщай хастара и
и не искай признания
от мълчание непокълнали.
В тази вечер студена...
време е да се обличаме.
Остави я душата ми да се лута смутена...
Тя, така се обича.
16.04. 2016г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цветка Колева Всички права запазени
