След криволиците на битието си,
във този Вир, закътан под клонака,
Реката кротна и разкри сърцето си,
и всичките си тайни му изплака.
След черна нощ пристъпва плахо утрото,
прохожда Слънце, Реката пак пое
и пак към идното, навярно то защото
с мечтите си отново я зове.
Вирът, разбира се, събира листопада,
реди си пъзела и прави тишина,
размъти ли се дъното той страда
и дълго болката не стихва след това.
© toti Todos los derechos reservados