След криволиците на битието си,
във този Вир, закътан под клонака,
Реката кротна и разкри сърцето си,
и всичките си тайни му изплака.
След черна нощ пристъпва плахо утрото,
прохожда Слънце, Реката пак пое
и пак към идното, навярно то защото
с мечтите си отново я зове.
Вирът, разбира се, събира листопада,
реди си пъзела и прави тишина,
размъти ли се дъното той страда
и дълго болката не стихва след това.
© toti All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
