Oct 18, 2022, 9:06 AM

Не питай 

  Poetry » Other
169 5 8

След криволиците на битието си,
във този Вир, закътан под клонака,
Реката кротна и разкри сърцето си,
и всичките си тайни му изплака.

След черна нощ пристъпва плахо утрото,
прохожда Слънце, Реката пак пое
и пак към идното, навярно то защото
с мечтите си отново я зове.

Вирът, разбира се, събира листопада,
реди си пъзела и прави тишина,
размъти ли се дъното той страда
и дълго болката не стихва след това.

 

© toti All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??