5 jul 2017, 9:57

Не питай мен 

  Poesía » De amor
473 0 2

Не питай мен защо те чакам.
Сезони преминават, равноденствия
и кръговратно Слънцето заменя се с Луна,
само сърцето ми без теб обезлюдява...,
като поломена камбана от круширал платноход.
На тъжна пейка все ти пиша рими и писма,
но безпощадно вятърът ги разпилява.
Представям си, как можеха да са крила
на волни чайки в твоя небосвод...,
ако ти бяха нужни.
Не питай мен защо очаква те брега.
Ела, морето ми ще ти разкаже
защо когато плувам,
всъщност и летя.

 

Galaxi

© Галина Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • благодаря, Велине, поздрави!
  • Много нежно и обещаващо! Поздрави, Галя!
Propuestas
: ??:??