Не питай мен
Не питай мен защо те чакам.
Сезони преминават, равноденствия
и кръговратно Слънцето заменя се с Луна,
само сърцето ми без теб обезлюдява...,
като поломена камбана от круширал платноход.
На тъжна пейка все ти пиша рими и писма,
но безпощадно вятърът ги разпилява.
Представям си, как можеха да са крила
на волни чайки в твоя небосвод...,
ако ти бяха нужни.
Не питай мен защо очаква те брега.
Ела, морето ми ще ти разкаже
защо когато плувам,
всъщност и летя.
Galaxi
© Галина All rights reserved.
