Не обичам преднамереното слово.
Но преди дни някой взе да плаче за
поетите. Били неразбрани...
Не плачете за поета
Приятели, хайде, стига сте плакали!
Нека ви има, поети!
Приживе оплюти, от всички проклети,
но... нека ви има, поети!
Творите, защото душата ви плаче
и иска навън да излезе!
В красивото тиха, в страдание даже,
в чуждия свят да навлезе...
И после отново ще свре мълчаливо
простреляна роба, но чиста!
Тя само припомни ви днес, че сте живи,
без бонуси!... Даже без смисъл...
© Бояна Todos los derechos reservados