9 abr 2007, 1:53

не по ноти

  Poesía
804 0 9
Съдрано ми е сред насядалите делници,
продупчили възможността на риска.
От зъбите им фъфлят камуфлажни реплики,
че всичко във живота си прилича.


Какво се пъчиш поне-делнишки
докато чакаш новото оттичане,
защо измъчено в очите ми поглеждаш -
там всичките недели ти се кискат.


Защо реши, че винаги от теб започва
аранжиментът  на живота ми...
Фантазиите нямат ден и в скокът си
в уикендите ти изкъртват нотите.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дакота Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...