9.04.2007 г., 1:53

не по ноти

802 0 9
Съдрано ми е сред насядалите делници,
продупчили възможността на риска.
От зъбите им фъфлят камуфлажни реплики,
че всичко във живота си прилича.


Какво се пъчиш поне-делнишки
докато чакаш новото оттичане,
защо измъчено в очите ми поглеждаш -
там всичките недели ти се кискат.


Защо реши, че винаги от теб започва
аранжиментът  на живота ми...
Фантазиите нямат ден и в скокът си
в уикендите ти изкъртват нотите.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дакота Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...