Съдрано ми е сред насядалите делници,
продупчили възможността на риска.
От зъбите им фъфлят камуфлажни реплики,
че всичко във живота си прилича.
Какво се пъчиш поне-делнишки
докато чакаш новото оттичане,
защо измъчено в очите ми поглеждаш -
там всичките недели ти се кискат.
Защо реши, че винаги от теб започва
аранжиментът на живота ми...
Фантазиите нямат ден и в скокът си
в уикендите ти изкъртват нотите.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up