24 ene 2008, 16:34

Не послушах сърцето 

  Poesía » De amor
836 0 7

Не послушах сърцето

Да се обичаме си забранихме,
за да не страдаме за любов невъзможна,
обичахме се, но се разделихме,
а да се забравим е много сложно.

Аз искам да обикна друг,
в лицето му обаче тебе виждам,
целувам него, а сякаш си тук,
безсмислено те мразя и обиждам.

В очите щом ме погледне,
откривам теб, сякаш гледаш ти,
да свърши чакам деня пореден,
макар до него да сънувам твоите очи.

В огледалото щом се видя,
теб виждам как идваш зад мен...
Няма начин, как да го открия,
да не те желая всеки ден.

Уж от мен си много далече,
а всъщност тук в сърцето ми стоиш,
нищо не може да попречи
там завинаги да си...

Сега сама живота си руша,
а звездите твоя лик показват,
разбрах, сърцето трябва да се слуша,
в противен случай те наказва...

12.09.2006

© Радослава Михайлова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??