Не послушах сърцето
Не послушах сърцето
Да се обичаме си забранихме,
за да не страдаме за любов невъзможна,
обичахме се, но се разделихме,
а да се забравим е много сложно.
Аз искам да обикна друг,
в лицето му обаче тебе виждам,
целувам него, а сякаш си тук,
безсмислено те мразя и обиждам.
В очите щом ме погледне,
откривам теб, сякаш гледаш ти,
да свърши чакам деня пореден,
макар до него да сънувам твоите очи.
В огледалото щом се видя,
теб виждам как идваш зад мен...
Няма начин, как да го открия,
да не те желая всеки ден.
Уж от мен си много далече,
а всъщност тук в сърцето ми стоиш,
нищо не може да попречи
там завинаги да си...
Сега сама живота си руша,
а звездите твоя лик показват,
разбрах, сърцето трябва да се слуша,
в противен случай те наказва...
12.09.2006
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Радослава Михайлова Todos los derechos reservados
