10 ene 2024, 9:48

Не преследвам интерес

  Poesía
311 2 0



Не ме нарочвай! Чист съм като утро,
което ме събужда със лъчи.
Живея в свят на глупост и на мутри,
които ме зомбират със лъжи.

Не съм се интегрирал с тъпотата,
но често газя в нейния кошмар.
Не ме нарочвай! Търся светлината.
Тунелът е с начало, но без фар.

Лутам се и късам здрави нерви,
че лесното се кльопа за мезе.
Чета си книги и не съм модерен.
Куче съм, но нямам чекмедже.

Не ме нарочвай! Все такъв ще бъда.
Искам да живея във уют.
Няма как, щом лошото го съдя...
Облечен съм мизерно и обут....

С какво се впечатлява топлината,
щом мраз кове в душите ни пирон?
Мечтая доброта и да съм лято,
но ме клеймят със щампата - балтон....

Вмирисан на загнило и на мухъл,
аз следвам си съдбата като пес.
Ще страдам, вместо смело да почукам,
защото не преследвам интерес.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...