Не ме нарочвай! Чист съм като утро,
което ме събужда със лъчи.
Живея в свят на глупост и на мутри,
които ме зомбират със лъжи.

Не съм се интегрирал с тъпотата,
но често газя в нейния кошмар.
Не ме нарочвай! Търся светлината.
Тунелът е с начало, но без фар.

Лутам се и късам здрави нерви,
че лесното се кльопа за мезе.
Чета си книги и не съм модерен.
Куче съм, но нямам чекмедже.

Не ме нарочвай! Все такъв ще бъда.
Искам да живея във уют.
Няма как, щом лошото го съдя...
Облечен съм мизерно и обут....

С какво се впечатлява топлината,
щом мраз кове в душите ни пирон?
Мечтая доброта и да съм лято,
но ме клеймят със щампата - балтон....

Вмирисан на загнило и на мухъл,
аз следвам си съдбата като пес.
Ще страдам, вместо смело да почукам,
защото не преследвам интерес.