2 jul 2008, 14:31

Не приказка

  Poesía
1.1K 0 1

Роди се тази на Снежанка, 
и на другите, изпод бялото перо,
а ей онази, там, на плажа
чака недочакана любов.
Не търси и не плаче,
не проклина. Не иска принц
в промоция със кон.
И не иска приказка, а истина.
Като пантофка пусна в пясъка сърцето си,
че самотно то й бе ненужно.
И тръгна си...

 

Мина оттам след години случайно,
с побелелите вече коси
и отдалече видя го, затича се, падна
пред сърцето си старо с горящи сълзи.
Бяха се спирали много
и пипаха, ползваха, тъпчеха,
а онази любов, за която остави го,
дали и той като тях бе отминал...
В трепереща длан положи го тихичко,
загледа се в белите морски вълни
и чу го уморено да шепне:
„Искаше не приказка, нали?"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...