Роди се тази на Снежанка, 
и на другите, изпод бялото перо,
а ей онази, там, на плажа
чака недочакана любов.
Не търси и не плаче,
не проклина. Не иска принц
в промоция със кон.
И не иска приказка, а истина.
Като пантофка пусна в пясъка сърцето си,
че самотно то й бе ненужно.
И тръгна си...

Мина оттам след години случайно,
с побелелите вече коси
и отдалече видя го, затича се, падна
пред сърцето си старо с горящи сълзи.
Бяха се спирали много
и пипаха, ползваха, тъпчеха,
а онази любов, за която остави го,
дали и той като тях бе отминал...
В трепереща длан положи го тихичко,
загледа се в белите морски вълни
и чу го уморено да шепне:
„Искаше не приказка, нали?"