16 sept 2008, 0:50

Не пъди любовта, щом застане на прага ти! 

  Poesía
970 0 19

* * *

 

Отварям писмото - ти си ми писала?!

Там, на мегдана - близо до кметството.

Кален до зъби - миришещ на... кисело,

чета и си спомням сцени от... детството...

Бяхме тъй влюбени двама със тебе,

държах ръцете ти до... изпотяване...

Сега ми пишеш, че... мислиш за бебе

и че време дошло е веч... за узряване...

Питаш ме как съм? Какво ли правя?

Все още ореме земята с волОве,

от сутрин до здрач в потта си се давя,

сякаш живеем по време... Христово!...

Само дето магареце нямаме,

(взе го Исус - беше му нужно)

Мамка му... Болка е! Нека забравиме!...

 

 

А писмото ли?!

Не, не! Не съм го получил!...

 

* * *

 

© Валентин Желязков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??