Napolitano (Валентин Желязков) Napolitano (Валентин Желязков)
19 290
16 sept 2008, 0:50

Не пъди любовта, щом застане на прага ти!

  Poesía
1.1K 0 19

* * *

 

Отварям писмото - ти си ми писала?!

Там, на мегдана - близо до кметството.

Кален до зъби - миришещ на... кисело,

чета и си спомням сцени от... детството...

Бяхме тъй влюбени двама със тебе,

държах ръцете ти до... изпотяване...

Сега ми пишеш, че... мислиш за бебе

и че време дошло е веч... за узряване...

Питаш ме как съм? Какво ли правя?

Все още ореме земята с волОве,

от сутрин до здрач в потта си се давя,

сякаш живеем по време... Христово!...

Само дето магареце нямаме,

(взе го Исус - беше му нужно)

Мамка му... Болка е! Нека забравиме!...

 

 

А писмото ли?!

Не, не! Не съм го получил!...

 

* * *

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Желязков Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0