Не пъди любовта, щом застане на прага ти!
* * *
Отварям писмото - ти си ми писала?!
Там, на мегдана - близо до кметството.
Кален до зъби - миришещ на... кисело,
чета и си спомням сцени от... детството...
Бяхме тъй влюбени двама със тебе,
държах ръцете ти до... изпотяване...
Сега ми пишеш, че... мислиш за бебе
и че време дошло е веч... за узряване...
Питаш ме как съм? Какво ли правя?
Все още ореме земята с волОве,
от сутрин до здрач в потта си се давя,
сякаш живеем по време... Христово!...
Само дето магареце нямаме,
(взе го Исус - беше му нужно)
Мамка му... Болка е! Нека забравиме!...
А писмото ли?!
Не, не! Не съм го получил!...
* * *
© Валентин Желязков All rights reserved.
