Не разбираш ли...? Кутията!

Как успя да ме заключиш в твоята кутия с форма на сърце?

Та ти си всичко, което не трябва да си!

Но има нещо, което не си е на мястото, 

може би е много незабележимо.

Или пък е прекалено голямо и ще ми докара тумор.

Той ще си седи в главата ми и ще се разпространява толкова

бързо, точно като твоята отрова...

Не трябваше да си ти, 

не трябваше да си ТАМ.

Но ти беше.

Видях те и сърцето ми спря да тупти...

Но не бе като всички останали истории... Имаше нещо различно, 

може би ти.

Ти си толкова права,

но в същото време и толкова грешна.

Мисля, че всичко това, което  изписах досега,

е глупост и несвързани думи за теб,

но за мен всяко изписано изречение

на този лист има толкова много емоции

и откровения, че дори 

самата аз се обърквам.

В заключение ще кажа,

че ти трябваше да се появиш и ти го направи.

Ти промени света ми, 

който стана по-добър за мен.

Но не и за тях.

Но какво ме **е?

Ти си моите витамини,

нужна си ми!

Не си отивай!