14.11.2012 г., 12:15

Не разбираш ли...? Кутията!

1.2K 0 1

Как успя да ме заключиш в твоята кутия с форма на сърце?

Та ти си всичко, което не трябва да си!

Но има нещо, което не си е на мястото, 

може би е много незабележимо.

Или пък е прекалено голямо и ще ми докара тумор.

Той ще си седи в главата ми и ще се разпространява толкова

бързо, точно като твоята отрова...

Не трябваше да си ти, 

не трябваше да си ТАМ.

Но ти беше.

Видях те и сърцето ми спря да тупти...

Но не бе като всички останали истории... Имаше нещо различно, 

може би ти.

Ти си толкова права,

но в същото време и толкова грешна.

Мисля, че всичко това, което  изписах досега,

е глупост и несвързани думи за теб,

но за мен всяко изписано изречение

на този лист има толкова много емоции

и откровения, че дори 

самата аз се обърквам.

В заключение ще кажа,

че ти трябваше да се появиш и ти го направи.

Ти промени света ми, 

който стана по-добър за мен.

Но не и за тях.

 

Но какво ме **е?

Ти си моите витамини,

нужна си ми!

Не си отивай!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Отрова Кобейн Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...