24 oct 2010, 18:31

Не са ли?

  Poesía » Otra
1.2K 0 24

Защо му е на времето часовник?

То никого не чака и не гони.

То в цялото пространство е бездомник.

Сълзите сме му, хора, то ни рони.

 

От радост? Или повече от болка?

Отронва ни и със усмивка крива,

в поредната си земна обиколка,

спокойно от лицето си отрива.

 

Приятелю, сега сме аз и ти.

Две живи капки, още ни търкаля.

Но ще ни видят – падащи звезди.

Не са ли те сълзите му? Не са ли?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Райчо Русев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...