24 oct 2010, 18:31

Не са ли?

  Poesía » Otra
1.2K 0 24

Защо му е на времето часовник?

То никого не чака и не гони.

То в цялото пространство е бездомник.

Сълзите сме му, хора, то ни рони.

 

От радост? Или повече от болка?

Отронва ни и със усмивка крива,

в поредната си земна обиколка,

спокойно от лицето си отрива.

 

Приятелю, сега сме аз и ти.

Две живи капки, още ни търкаля.

Но ще ни видят – падащи звезди.

Не са ли те сълзите му? Не са ли?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Райчо Русев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...