amarant9 (Ася)
12 1
6 sept 2011, 11:59

Не „сбогом”, а „върни се”! 

  Poesía » De amor
934 0 8

 

Седяхме просто тъй във чужда стая,

напрегнати, пленени в любовта.

Тъгата смъртоносно ме омая,

когато ме погледна - заболя.

 

Думите престават да напират,

в очите ми съзираш своя блян,

мечтания сърцето ти  изпълват,

но жестът ти е все така скован.

 

Делят ни хиляди, безброй минути,

дори това не би те спряло, знам,

ала страхът прокрадва се в ума ти -

страхът да те отхвърлят, да си сам.

 

Разбирам, че без дъх и жар оставаш,

изправен просто пред една жена.

Ти знаеш – смелостта на карта слагаш,

но нужна ли е смелост за това?

 

Безсилен да признаеш любовта си,

се взираш в мен, а аз мълча.

Владея се, но не и мисълта си.

Към тебе я запращам без вина.

 

Времето отмина и изчезна.

- Ще тръгвам вече. - тихо промълвих.

Тогава ти изправи се, излезна,

последвах  те с нечут болезнен вик.

 

В колата се качих , а ти помаха.

- Довиждане. - прошепна плахо ти.

Присъстващите всички ни видяха -

тъга лежеше в техните очи.

 

Не мина много време, осъзна се -

аз празна самота запълвах в теб,

настигна ме, автомобилът спря се

и молиш ме отново да съм с теб.

 

Погледа ми слънцето изпълва.

Нима се осмели, нима си тук?

Не вярвам, че мечтата ми се сбъдва,

но вярвам, че не можеш да си друг.

 

Въпрос едничък ти задавам само:

 - Ще съжалиш ли нявга за това?

Глава поклащаш просто прямо.

Достатъчно за мене бе това...

© Ася Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??