18 abr 2008, 0:40  

Не се боя... 

  Poesía » Filosófica
715 0 6

Не съм забравила мечтите си.
Все още нощем пиша стихове.
Под бледата усмивка на луната
осъмвам без да имам страхове.

Без страх стоя в море от истини,
които давят парещите въглени,
проблясващи сред живата мечта,
напук на смъртоносните вълни.

Не се боя и нищо, че мълча...
Загребвам песъчинки в дланите -
вятър ги грабва от моята ръка...
Не свършва пясъкът в пустинята.

Аз искам само малко топлина,
додето себе си пилея в дните
и се събирам нощем във стиха,
където съм мишена. Но не се боя.

© Мая Санд Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??