Не се боя...
Не съм забравила мечтите си.
Все още нощем пиша стихове.
Под бледата усмивка на луната
осъмвам без да имам страхове.
Без страх стоя в море от истини,
които давят парещите въглени,
проблясващи сред живата мечта,
напук на смъртоносните вълни.
Не се боя и нищо, че мълча...
Загребвам песъчинки в дланите -
вятър ги грабва от моята ръка...
Не свършва пясъкът в пустинята.
Аз искам само малко топлина,
додето себе си пилея в дните
и се събирам нощем във стиха,
където съм мишена. Но не се боя.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мая Санд Todos los derechos reservados
