Не се ли почувствахте щастливи?

Пролет

През пролетта всичко е красиво,

дървета със цветенца са покрити.

През пролетта нищо не е сиво,

защото зимните нотки вече са изтрити.

Няма ги вече белите снежинки,

с които довчера играх аз щастлива.

Вече са се появили млади и нежни малинки,

порасва и цъфва и старата слива.

Птички връщат се от юг и чуруликат,

там вече им е доскучало.

Поточетата весело бликат,

настъпило е ново начало.

Ръчички протяга и слънчицето златно,

дълги, лениви лъчи.

Облива всичко в светлина, колко е приятно,

дори и пчеличка вече в небето бръмчи.

Събуждат се мравки, бръмбари и буболечки,

пълзят мързеливо по зелени късчета тревици.

И растенията растат и, макар и прилични още на клечки,

на тях виждам накацали мънички мушици.

Ах, обичам аз хубавата пролет!

Вярно, малко още е студено и вятърът вее,

ала готови са всички за полет,

чуйте, и славейчето пее!