5.03.2013 г., 22:25

Не се ли почувствахте щастливи?

844 0 1

Пролет


През пролетта всичко е красиво,

дървета със цветенца са покрити.

През пролетта нищо не е сиво,

защото зимните нотки вече са изтрити.


Няма ги вече белите снежинки,

с които довчера играх аз щастлива.

Вече са се появили млади и нежни малинки,

порасва и цъфва и старата слива.


Птички връщат се от юг и чуруликат,

там вече им е доскучало.

Поточетата весело бликат,

настъпило е ново начало.


Ръчички протяга и слънчицето златно,

дълги, лениви лъчи.

Облива всичко в светлина, колко е приятно,

дори и пчеличка вече в небето бръмчи.


Събуждат се мравки, бръмбари и буболечки,

пълзят мързеливо по зелени късчета тревици.

И растенията растат и, макар и прилични още на клечки,

на тях виждам накацали мънички мушици.


Ах, обичам аз хубавата пролет!

Вярно, малко още е студено и вятърът вее,

ала готови са всички за полет,

чуйте, и славейчето пее!


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Робин Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...