Не се научих да се кланям на джудже
Не се научих да се кланям на джудже,
което от тълпата стреля.
Не искам също да ме вдига великан
забравил своя ръст като дете,
покоряващ върхове – убежище на ниски страсти.
Не мога да се храня на маса с крадци,
които с усмивка те ограбват.
С вода не мога дори да ги преглътна.
Аз искам равен на бойното поле.
Със сабя – думи честни.
И ако той ме победи – добре!
Ще го запомня и обичам.
29.09.2017г
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Тодорка Атанасова Todos los derechos reservados
