Не се научих да се кланям на джудже,
което от тълпата стреля.
Не искам също да ме вдига великан
забравил своя ръст като дете,
покоряващ върхове – убежище на ниски страсти.
Не мога да се храня на маса с крадци,
които с усмивка те ограбват.
С вода не мога дори да ги преглътна.
Аз искам равен на бойното поле.
Със сабя – думи честни.
И ако той ме победи – добре!
Ще го запомня и обичам.
29.09.2017г
© Тодорка Атанасова Todos los derechos reservados