Не се научих да се кланям на джудже
Не се научих да се кланям на джудже,
което от тълпата стреля.
Не искам също да ме вдига великан
забравил своя ръст като дете,
покоряващ върхове – убежище на ниски страсти.
Не мога да се храня на маса с крадци,
които с усмивка те ограбват.
С вода не мога дори да ги преглътна.
Аз искам равен на бойното поле.
Със сабя – думи честни.
И ако той ме победи – добре!
Ще го запомня и обичам.
29.09.2017г
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тодорка Атанасова Всички права запазени
