Не се научих да се кланям на джудже
Не се научих да се кланям на джудже,
което от тълпата стреля.
Не искам също да ме вдига великан
забравил своя ръст като дете,
покоряващ върхове – убежище на ниски страсти.
Не мога да се храня на маса с крадци,
които с усмивка те ограбват.
С вода не мога дори да ги преглътна.
Аз искам равен на бойното поле.
Със сабя – думи честни.
И ако той ме победи – добре!
Ще го запомня и обичам.
29.09.2017г
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Тодорка Атанасова Все права защищены
