15 feb 2016, 19:32  

Не се обръщай

  Poesía » Otra
415 0 3

Не се обръщай дори за миг назад,

времето в душата ми завинаги е спряло.

Без любов всемирна, знам, ще се умре от глад,

сърцето знае къде и колко е посяло.

Не се обръщай нека хората да гледат,

дори и дрипав кръвта в тялото кипи.

Далеч очите нека да се взират,

омразата не ще да скъса ни плътта.

Мълчаливо следвам своята пътека,

нарисувана с чудни цветове.

Заслушан в природната ни фонотека,

вървя, вървя към други светове.

В.Й. 11.02.2016г.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Васил Йотов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "сърцето знае къде и колко е посяло."
    Така е. Поздравления за силния стих!!!
  • Благодаря за градивните Ти коментари!
  • Пишеш все по-силна поезия, Василе! Мисля, че аз съм само един от многото, които забелязват това. Темата за любовта буквално я разнищваш. Но в конкретния случай си я поднесъл в атрактивна поетична форма. Поздравление за силното и въздействащо стихотворение - едно от най-силните от последната серия текстове публикувани в сайта!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...