15 февр. 2016 г., 19:32  

Не се обръщай

416 0 3

Не се обръщай дори за миг назад,

времето в душата ми завинаги е спряло.

Без любов всемирна, знам, ще се умре от глад,

сърцето знае къде и колко е посяло.

Не се обръщай нека хората да гледат,

дори и дрипав кръвта в тялото кипи.

Далеч очите нека да се взират,

омразата не ще да скъса ни плътта.

Мълчаливо следвам своята пътека,

нарисувана с чудни цветове.

Заслушан в природната ни фонотека,

вървя, вървя към други светове.

В.Й. 11.02.2016г.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васил Йотов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "сърцето знае къде и колко е посяло."
    Така е. Поздравления за силния стих!!!
  • Благодаря за градивните Ти коментари!
  • Пишеш все по-силна поезия, Василе! Мисля, че аз съм само един от многото, които забелязват това. Темата за любовта буквално я разнищваш. Но в конкретния случай си я поднесъл в атрактивна поетична форма. Поздравление за силното и въздействащо стихотворение - едно от най-силните от последната серия текстове публикувани в сайта!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...