15.02.2016 г., 19:32  

Не се обръщай

413 0 3

Не се обръщай дори за миг назад,

времето в душата ми завинаги е спряло.

Без любов всемирна, знам, ще се умре от глад,

сърцето знае къде и колко е посяло.

Не се обръщай нека хората да гледат,

дори и дрипав кръвта в тялото кипи.

Далеч очите нека да се взират,

омразата не ще да скъса ни плътта.

Мълчаливо следвам своята пътека,

нарисувана с чудни цветове.

Заслушан в природната ни фонотека,

вървя, вървя към други светове.

В.Й. 11.02.2016г.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Йотов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "сърцето знае къде и колко е посяло."
    Така е. Поздравления за силния стих!!!
  • Благодаря за градивните Ти коментари!
  • Пишеш все по-силна поезия, Василе! Мисля, че аз съм само един от многото, които забелязват това. Темата за любовта буквално я разнищваш. Но в конкретния случай си я поднесъл в атрактивна поетична форма. Поздравление за силното и въздействащо стихотворение - едно от най-силните от последната серия текстове публикувани в сайта!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...