> Не се познах...
>
> Дочувам глас в далечината да крещи
> и виждам две протегнати ръце,
> прегърнах някой и почувствах върху рамото сълзи,
> погледнах го - не бе момче...
>
> Сълзите й изтрих с ръка.
> Завих я плахо с моето палто.
> Предложих й да сподели Тя своята тъга
> и Тя ми заговори за момче едно.
> Каза, че обича го безумно, ...