Не се познах ...

Не се познах...


Дочувам глас в далечината да крещии виждам две протегнати ръце,прегърнах някой и почувствах върху рамото сълзи,погледнах го - не бе момче...

Сълзите й изтрих с ръка.Завих я плахо с моето палто.Предложих й да сподели Тя своята тъгаи Тя ми заговори за момче едно.

Каза, че обича го безумно,а той с друга е сегаи мислела за най-разумнода прекрати Тя своята съдба...

Затворих си очите и я слушах.Тя говори ми със часове,когато ги отворих, Тя бе сгушенана пода във едно въже...

Наведох се - Тя спря да ми говори и видях до нея остър нож.Помолих я със мен да дойде, а Тя ми отговори,че това било последната и нощ...

Казах й, че има други, за които да живее,че друг ще срещне и ще го обикне,но я чух през сълзи да се смее,защото никой друг не може да обикне.

След около пет секунди Аз лежах до неяи стисках здраво същото въже.Да направя същото започнах да копнея,мислейки за нейното момче.

Сълзи горещи палеха лицето ми и се загледах в точица над мен,а ножа хванаха ръцете ми и го почувствах ледено студен.

Обърнах се наляво да я видяи протегнах пак ръка,изплаших се - какво да видя...Аз пред огледалото лежах!