4.01.2008 г., 9:47

Не се познах ...

1.1K 0 1
Не се познах...


Дочувам глас в далечината да крещии виждам две протегнати ръце,прегърнах някой и почувствах върху рамото сълзи,погледнах го - не бе момче...

Сълзите й изтрих с ръка.
Завих я плахо с моето палто.Предложих й да сподели Тя своята тъгаи Тя ми заговори за момче едно.
Каза, че обича го безумно,а той с друга е сегаи мислела за най-разумнода прекрати Тя своята съдба...
Затворих си очите и я слушах.Тя говори ми със часове,когато ги отворих, Тя бе сгушенана пода във едно въже...
Наведох се - Тя спря да ми говори и видях до нея остър нож.Помолих я със мен да дойде, а Тя ми отговори,че това било последната и нощ...
Казах й, че има други, за които да живее,че друг ще срещне и ще го обикне,но я чух през сълзи да се смее,защото никой друг не може да обикне.
След около пет секунди Аз лежах до неяи стисках здраво същото въже.Да направя същото започнах да копнея,мислейки за нейното момче.
Сълзи горещи палеха лицето ми и се загледах в точица над мен,а ножа хванаха ръцете ми и го почувствах ледено студен.
Обърнах се наляво да я видяи протегнах пак ръка,изплаших се - какво да видя...Аз пред огледалото лежах!


2007.10.30
5:49 h.... К. С.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря Ти , Галя ... думите Ти значат наистина много за мен ... Благодаря Ти !

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...