През тази мъгла на твоите чувства
аз преминах, но блъснах се в страничния стълб.
Съжалявам за всичко, обичам те истинки,
но горда била съм и такава ще съм!

Продължаваш да питаш, да ровиш, да търсиш.
И всеки път си обещаваш, че е за последно!
Но си ненаситен, а моята гордост,
на това унижение да се противи е редно!

Ти си като нощта!
Поглъщаш ме цялата! Искаш ме само за себе си, знам!
Твоя съм... Мисля, че го доказах,
но не мога да продължавам да живея във срам.

А аз съм силна! И те преживях почти!
Забравих тежкото мълчание в очите ти!
Уплашен си и ти личи,
не се прави на силен... нисък си...
... по-нисък си от тревата,
сега когато вече плачеш за мен.

Дано разбра смисъла на нещата,
дано като слънце грейнеш в моя ден.
Дано спреш с този театър ''Убивай, да не те боли!''

Не си убиец, ти си вятър, разпръскваш се на всичките страни.
Ти си просто много необятен, често си непостоянен, знам.
В различните посоки ти не си еднакъв, в повечето случаи си силен  ураган!

Но той минава покрай много къщи, местности, гори и планини.
Посещава цялата земя, но пак се връща, откъдето си е тръгнал...
... ще се върнеш ти!