31 oct 2007, 12:01

Не се предавай!

  Poesía
1.1K 1 6
 

Когато с мрака ти се слееш

и болката опознаеш,

ти идва да крещиш и плачеш

и безмощен, сам с душата си се влачиш

и от сълзи и страдание уморен падаш,

без сила и капка за желание да ставаш!

И там сред мрака тъй самотен,

страдаш безкрайно,

плачеш потайно,

но от сълзи полза няма!

Единственото спасение е да станеш и напред да продължиш

и със сетни сили да търсиш спасение,

дори след поредното нападение...

Но почти винаги нападението е отвътре и болката е по-голяма,

а ако се бориш,  скоро идва помощта, така силно желана,

намираш  семейството, приятелите и всичко необходимо,

вече си щастлив и се радваш на всичко значимо

и при следващата битка вече си по-силен и я печелиш,

дори да не успееш, продължаваш с надеждата за спечелване на войната

и те крепи мисълта за всички, които обичаш,

и с надеждата продължаваш и безспирно тичаш.

Никога не се предавай и помни,

винаги следвай своите мечти!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Преси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...