Zai4eTy_F (Преси)
22 75
31 oct 2007, 12:01

Не се предавай! 

  Poesía
840 1 6
 

Когато с мрака ти се слееш

и болката опознаеш,

ти идва да крещиш и плачеш

и безмощен, сам с душата си се влачиш

и от сълзи и страдание уморен падаш,

без сила и капка за желание да ставаш!

И там сред мрака тъй самотен,

страдаш безкрайно,

плачеш потайно,

но от сълзи полза няма!

Единственото спасение е да станеш и напред да продължиш

и със сетни сили да търсиш спасение,

дори след поредното нападение...

Но почти винаги нападението е отвътре и болката е по-голяма,

а ако се бориш,  скоро идва помощта, така силно желана,

намираш  семейството, приятелите и всичко необходимо,

вече си щастлив и се радваш на всичко значимо

и при следващата битка вече си по-силен и я печелиш,

дори да не успееш, продължаваш с надеждата за спечелване на войната

и те крепи мисълта за всички, които обичаш,

и с надеждата продължаваш и безспирно тичаш.

Никога не се предавай и помни,

винаги следвай своите мечти!

© Преси Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??