31 oct 2007, 12:01

Не се предавай!

  Poesía
1.1K 1 6
 

Когато с мрака ти се слееш

и болката опознаеш,

ти идва да крещиш и плачеш

и безмощен, сам с душата си се влачиш

и от сълзи и страдание уморен падаш,

без сила и капка за желание да ставаш!

И там сред мрака тъй самотен,

страдаш безкрайно,

плачеш потайно,

но от сълзи полза няма!

Единственото спасение е да станеш и напред да продължиш

и със сетни сили да търсиш спасение,

дори след поредното нападение...

Но почти винаги нападението е отвътре и болката е по-голяма,

а ако се бориш,  скоро идва помощта, така силно желана,

намираш  семейството, приятелите и всичко необходимо,

вече си щастлив и се радваш на всичко значимо

и при следващата битка вече си по-силен и я печелиш,

дори да не успееш, продължаваш с надеждата за спечелване на войната

и те крепи мисълта за всички, които обичаш,

и с надеждата продължаваш и безспирно тичаш.

Никога не се предавай и помни,

винаги следвай своите мечти!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Преси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....