Когато с мрака ти се слееш
и болката опознаеш,
ти идва да крещиш и плачеш
и безмощен, сам с душата си се влачиш
и от сълзи и страдание уморен падаш,
без сила и капка за желание да ставаш!
И там сред мрака тъй самотен,
страдаш безкрайно,
плачеш потайно,
но от сълзи полза няма!
Единственото спасение е да станеш и напред да продължиш
и със сетни сили да търсиш спасение,
дори след поредното нападение...
Но почти винаги нападението е отвътре и болката е по-голяма,
а ако се бориш, скоро идва помощта, така силно желана,
намираш семейството, приятелите и всичко необходимо,
вече си щастлив и се радваш на всичко значимо
и при следващата битка вече си по-силен и я печелиш,
дори да не успееш, продължаваш с надеждата за спечелване на войната
и те крепи мисълта за всички, които обичаш,
и с надеждата продължаваш и безспирно тичаш.
Никога не се предавай и помни,
винаги следвай своите мечти!
© Преси All rights reserved.