Oct 31, 2007, 12:01 PM

Не се предавай!

  Poetry
1.1K 1 6
 

Когато с мрака ти се слееш

и болката опознаеш,

ти идва да крещиш и плачеш

и безмощен, сам с душата си се влачиш

и от сълзи и страдание уморен падаш,

без сила и капка за желание да ставаш!

И там сред мрака тъй самотен,

страдаш безкрайно,

плачеш потайно,

но от сълзи полза няма!

Единственото спасение е да станеш и напред да продължиш

и със сетни сили да търсиш спасение,

дори след поредното нападение...

Но почти винаги нападението е отвътре и болката е по-голяма,

а ако се бориш,  скоро идва помощта, така силно желана,

намираш  семейството, приятелите и всичко необходимо,

вече си щастлив и се радваш на всичко значимо

и при следващата битка вече си по-силен и я печелиш,

дори да не успееш, продължаваш с надеждата за спечелване на войната

и те крепи мисълта за всички, които обичаш,

и с надеждата продължаваш и безспирно тичаш.

Никога не се предавай и помни,

винаги следвай своите мечти!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Преси All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...