Защо казват, че времето лекува,
нима не знаят, че няма лек
за нанесените рани и всичко
пак пред мене оживява...
Когато идва празник,
а масата е празна...
Тишина! Само мислите препускат,
тревожни лутат се в мрака.
Къде сгреших! Какво направих...
Така ми се иска да върна времето
назад и да им върна думите
куршумени с които ме раниха.
Тишина! Само вятърът с мене говори!
И само болка и тъга в душата скитат!
Тогава си измислям приказни вълшебства
и пиша за любовта и светлината...
И ето, ангелско перце с нежност
ме докосва и сякаш ми нашепва...
прости и забрави - прости за раните
нанесени в душата - силна си
и пак ще се изправиш...
Не се предавай, мила...
Чуваш ли! Не се предавай!
Знам трудни са житейските уроци.
И тихо душата ми нашепва -
а ти пиши, светъл лъч си в мрака...
И ето светлината с най-нежния лъч
ме докосва, а изгрева на новия ден -
влива в мене любов и надежда!
23.07.2019г
Катя Джамова
© Катя Todos los derechos reservados
коментари и пожелания! За мен е чест да ви видя на моята страница!
Пожелавам ви вълшебна творческа вечер изпъстрена с приказни вълшебства!
Благодаря на авторите поставили стиха ми в любими!