1.06.2020 г., 9:26

Не се предавай

966 4 6

 

Защо казват, че времето лекува,

нима не знаят, че няма лек

за нанесените рани и всичко

пак пред мене оживява...

Когато идва празник,

а масата е празна...

Тишина! Само мислите препускат,

тревожни лутат се в мрака.

Къде сгреших! Какво направих...

Така ми се иска да върна времето

назад и да им върна думите

куршумени с които ме раниха.

Тишина! Само вятърът с мене говори!

И само болка и тъга в душата скитат!

Тогава си измислям приказни вълшебства

и пиша за любовта и светлината...

И ето, ангелско перце с нежност

ме докосва и сякаш ми нашепва...

прости и забрави - прости за раните

нанесени в душата - силна си

и пак ще се изправиш...

Не се предавай, мила...

Чуваш ли! Не се предавай!

Знам трудни са житейските уроци.

И тихо душата ми нашепва -

а ти пиши, светъл лъч си в мрака...

И ето светлината с най-нежния лъч

ме докосва, а изгрева на новия ден -

влива в мене любов и надежда!

 

23.07.2019г

Катя Джамова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мили приятели, благодаря ви от сърце за хубавите думи,
    коментари и пожелания! За мен е чест да ви видя на моята страница!
    Пожелавам ви вълшебна творческа вечер изпъстрена с приказни вълшебства!
    Благодаря на авторите поставили стиха ми в любими!
  • Хареса ми.
  • Не се предавай,продължи!
    Върви, любовта те води.
    Над теб надеждата кръжи,
    щом слънце грее в небосвода!
    Поздравления за написаното от теб, Катя!
  • Много ми хареса, Кате! Когато боли е трудно да потърсим онези светли лъчи, които да ни вдъхнат надежда, но не и невъзможно. Миналото оставя своите следи на болка или радост, но силата е в това да простим и продължим, а хубавите емоции да ни бъдат като трамплин за още по-хубави. Поздравявам те за това толкова истинско, извиращо от душата стихотворение!
  • "...а ти пиши, светъл лъч си в мрака...
    И ето светлината с най-нежния лъч
    ме докосва, а изгрева на новия ден -
    влива в мене любов и надежда!"

    Това е квинтесенцията на това толкова изстрадано стихотворение, носещо утеха не само на душата на Лирическата, но и на читателите. Трябва да се научим да прощаваме лошите думи и постъпки, дори предателствата. Защото всичко това е плод на нечие несъвършенство. Някой беше казал, че "злото е неразвито добро". Тук също има мъдрост и истина. Да му предоставим /на злото/ път за развитие, за да прерасне някой ден в добро. Поздравление, Катя! Впечатляваш!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...