Не се предавай

Поезия » Друга

965 4 6

Защо казват, че времето лекува,

нима не знаят, че няма лек

за нанесените рани и всичко

пак пред мене оживява...

Когато идва празник,

а масата е празна...

Тишина! Само мислите препускат,

тревожни лутат се в мрака.

Къде сгреших! Какво направих...

Така ми се иска да върна времето

назад и да им върна думите

куршумени с които ме раниха.

Тишина! Само вятърът с мене говори!

И само болка и тъга в душата скитат!

Тогава си измислям приказни вълшебства

и пиша за любовта и светлината...

И ето, ангелско перце с нежност

ме докосва и сякаш ми нашепва...

прости и забрави - прости за раните

нанесени в душата - силна си

и пак ще се изправиш...

Не се предавай, мила...

Чуваш ли! Не се предавай!

Знам трудни са житейските уроци.

И тихо душата ми нашепва -

а ти пиши, светъл лъч си в мрака...

И ето светлината с най-нежния лъч

ме докосва, а изгрева на новия ден -

влива в мене любов и надежда!

23.07.2019г

Катя Джамова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Izumrudkata (Катя)

Мили приятели, благодаря ви от сърце за хубавите думи,
коментари и пожелания! За мен е чест да ви видя на моята страница!
Пожелавам ви вълшебна творческа вечер изпъстрена с приказни вълшебства!
Благодаря на авторите поставили стиха ми в любими!

2020-06-01T23:13:45+03:00
генек (Георги Коновски)

Хареса ми.

2020-06-01T14:52:06+03:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Не се предавай,продължи!
Върви, любовта те води.
Над теб надеждата кръжи,
щом слънце грее в небосвода!
Поздравления за написаното от теб, Катя!

2020-06-01T13:49:28+03:00
ЦвететоБ (Цветето Б.)

Много ми хареса, Кате! Когато боли е трудно да потърсим онези светли лъчи, които да ни вдъхнат надежда, но не и невъзможно. Миналото оставя своите следи на болка или радост, но силата е в това да простим и продължим, а хубавите емоции да ни бъдат като трамплин за още по-хубави. Поздравявам те за това толкова истинско, извиращо от душата стихотворение!

2020-06-01T12:41:23+03:00
vega666 (Младен Мисана)

"...а ти пиши, светъл лъч си в мрака...
И ето светлината с най-нежния лъч
ме докосва, а изгрева на новия ден -
влива в мене любов и надежда!"

Това е квинтесенцията на това толкова изстрадано стихотворение, носещо утеха не само на душата на Лирическата, но и на читателите. Трябва да се научим да прощаваме лошите думи и постъпки, дори предателствата. Защото всичко това е плод на нечие несъвършенство. Някой беше казал, че "злото е неразвито добро". Тук също има мъдрост и истина. Да му предоставим /на злото/ път за развитие, за да прерасне някой ден в добро. Поздравление, Катя! Впечатляваш!

2020-06-01T10:46:58+03:00