Не се предавам

Poesía » Otra

1.1K 0 1

Тежиш, живот, по-груб си и от камък,

и от пелина по-горчив си станал...

Не носиш нищо светло. Не прощаваш.

Объркал си се нещо, предполагам.

Намусено в очите ми се взираш,

навярно си очаквал, че ще прося...

Не се предавам, още имам сили,

щом трябва - като бреме ще те нося.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

severianin (Валентин Чернев)

Хубав стих, добре защитена позиция. Бих предпочел римуван стих, но и така въздейства, става естетически коректив на заобикалящата ни действителност. Желая бъдещи успехи.

2012-02-10T20:56:41+02:00

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0