Isaan (Теодора Симеонова)
35

10 февр. 2012 г., 18:49

Не се предавам

Поэзия » Другая

1.1K 0 1

Тежиш, живот, по-груб си и от камък,

и от пелина по-горчив си станал...

Не носиш нищо светло. Не прощаваш.

Объркал си се нещо, предполагам.

Намусено в очите ми се взираш,

навярно си очаквал, че ще прося...

Не се предавам, още имам сили,

щом трябва - като бреме ще те нося.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

severianin (Валентин Чернев)

Хубав стих, добре защитена позиция. Бих предпочел римуван стих, но и така въздейства, става естетически коректив на заобикалящата ни действителност. Желая бъдещи успехи.

2012-02-10T20:56:41+02:00

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поэзия 4.3K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0