Isaan (Теодора Симеонова)
35

10 февр. 2012 г., 18:49

Не се предавам

Поэзия » Другая

1.1K 0 1

Тежиш, живот, по-груб си и от камък,

и от пелина по-горчив си станал...

Не носиш нищо светло. Не прощаваш.

Объркал си се нещо, предполагам.

Намусено в очите ми се взираш,

навярно си очаквал, че ще прося...

Не се предавам, още имам сили,

щом трябва - като бреме ще те нося.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

severianin (Валентин Чернев)

Хубав стих, добре защитена позиция. Бих предпочел римуван стих, но и така въздейства, става естетически коректив на заобикалящата ни действителност. Желая бъдещи успехи.

2012-02-10T20:56:41+02:00

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.5K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поэзия 4.3K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поэзия 4K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...