Не се променяй

Poesía » De amor, Versos blancos

2.9K 0 35

Не си създаден да си мил и нежен –

приличаш на развихрено море.

Разхвърляш ме по всичките посоки

събираш ме във силната си длан.

За лудости е жадно днес сърцето ми.

С очакване е пълен всеки ден.

Не се променяй. Любовта остава

когато я подхранваме

със риск.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

voda (Елица Ангелова)

В мене има много дяволчета, Петя. И само едно Ангелче.
Сигурно Ангелчето си ти.
Усмивки!

2009-02-23T18:10:23+02:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Ели, все по-често започнах да се питам дали не си случайно Ти в Мен?
Сякаш си моето друго Аз!
/ммм, май няма какво да се чудя - видях, че и ти си Рибка/
!!!

2009-02-23T18:06:44+02:00
voda (Елица Ангелова)

Много ме зарадвахте и вие, Михаела и Маги.
Благодаря ви.

2009-02-23T18:03:52+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

прекрасен стих, мила Елица...с обич.

2009-02-23T01:05:43+02:00
slabichkata (Михаела Петрова)

"Разхвърляш ме -

по всичките посоки.

Събираш ме -

във силната си длан."

Хареса ми!!

2009-02-21T19:44:57+02:00

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0