20 февр. 2009 г., 07:51  

Не се променяй

2.9K 0 35

Не си създаден да си мил и нежен –

приличаш на развихрено море.

Разхвърляш ме  по всичките посоки

събираш ме във силната си длан.

 

За лудости е жадно днес сърцето ми.

С очакване е пълен всеки ден.

Не се променяй. Любовта остава

когато я подхранваме

със риск.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • В мене има много дяволчета, Петя. И само едно Ангелче.
    Сигурно Ангелчето си ти.
    Усмивки!
  • Ели, все по-често започнах да се питам дали не си случайно Ти в Мен?
    Сякаш си моето друго Аз!
    /ммм, май няма какво да се чудя - видях, че и ти си Рибка/
    !!!
  • Много ме зарадвахте и вие, Михаела и Маги.
    Благодаря ви.
  • прекрасен стих, мила Елица...с обич.
  • "Разхвърляш ме -

    по всичките посоки.

    Събираш ме -

    във силната си длан."

    Хареса ми!!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...