20 февр. 2009 г., 07:51  

Не се променяй

2.9K 0 35

Не си създаден да си мил и нежен –

приличаш на развихрено море.

Разхвърляш ме  по всичките посоки

събираш ме във силната си длан.

 

За лудости е жадно днес сърцето ми.

С очакване е пълен всеки ден.

Не се променяй. Любовта остава

когато я подхранваме

със риск.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • В мене има много дяволчета, Петя. И само едно Ангелче.
    Сигурно Ангелчето си ти.
    Усмивки!
  • Ели, все по-често започнах да се питам дали не си случайно Ти в Мен?
    Сякаш си моето друго Аз!
    /ммм, май няма какво да се чудя - видях, че и ти си Рибка/
    !!!
  • Много ме зарадвахте и вие, Михаела и Маги.
    Благодаря ви.
  • прекрасен стих, мила Елица...с обич.
  • "Разхвърляш ме -

    по всичките посоки.

    Събираш ме -

    във силната си длан."

    Хареса ми!!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...