Носталгично може би е чувството,

когато спомня си онези дни,

когато с вас и вятъра препусках

и ловяхме шумно весели звезди...

Мислех "Всичко ще е лесно"

и бързо, някак на шега,

изминаха годините чудесни

точно като на игра...

Не се сбогувам...

Как да кажа "сбогом" на голяма част от мен?!...

Тръгвам си, но тук сърцето си оставям,

за да се завърна някой ден...

Отново ще ловим звездите,

уроците ще слушаме в захлас

Макар и важните за мен уроци

да научих именно от вас!...