10 mar 2016, 22:38

Не се страхувай от смъртта...

533 0 4

Ти, тук научи хиляди уроци,
във денонощното училище Земя,
премина болка, сълзи и пороци,
дари си радост, щастие и блага.

Издигна се, със няколко стъпала
за твойта смелост, вдигнаха ти тост
и повиши се твоята октава,
ти, стана храбър, земен гост.

Не се страхувай от смъртта,
защото тя е преход на душата,
захвърляш земното си тяло във пръстта,
а ти се рееш волно над земята.

Почуствал си какво е приключение,
разбрал си и какво е кръговрат,
оставил си следа във поколение,
преодолял си всичко в този шарен свят.


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Неземна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви!!!
  • Поздравления за хубавото стихотворение, Цвети !
  • Силно стихотворение, Цвети! Поздрави и от мен!
  • Джакомо Леопарди /гениален италиански поет (за онези, които не знаят това)/, казва, че не смъртта е страшна, а старостта. Смъртта е само преход. Но към какво? Никой не се е завърнал, за да разкаже. Или страната на смъртта е толкова далече от Земята, че връщането от нея, поне засега, е непостижимо, или там е толкова хубаво, че никой не желае да се завърне. Приемам твоята концепция, заложена в стиха ти, като част от интерпретационното пространство на живота и смъртта. Уважавам всяка смислена възможност, а избраната от теб е такава. Поздравление за написаното, Цвети!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...