Mar 10, 2016, 10:38 PM

Не се страхувай от смъртта...

527 0 4

Ти, тук научи хиляди уроци,
във денонощното училище Земя,
премина болка, сълзи и пороци,
дари си радост, щастие и блага.

Издигна се, със няколко стъпала
за твойта смелост, вдигнаха ти тост
и повиши се твоята октава,
ти, стана храбър, земен гост.

Не се страхувай от смъртта,
защото тя е преход на душата,
захвърляш земното си тяло във пръстта,
а ти се рееш волно над земята.

Почуствал си какво е приключение,
разбрал си и какво е кръговрат,
оставил си следа във поколение,
преодолял си всичко в този шарен свят.


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Неземна All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви!!!
  • Поздравления за хубавото стихотворение, Цвети !
  • Силно стихотворение, Цвети! Поздрави и от мен!
  • Джакомо Леопарди /гениален италиански поет (за онези, които не знаят това)/, казва, че не смъртта е страшна, а старостта. Смъртта е само преход. Но към какво? Никой не се е завърнал, за да разкаже. Или страната на смъртта е толкова далече от Земята, че връщането от нея, поне засега, е непостижимо, или там е толкова хубаво, че никой не желае да се завърне. Приемам твоята концепция, заложена в стиха ти, като част от интерпретационното пространство на живота и смъртта. Уважавам всяка смислена възможност, а избраната от теб е такава. Поздравление за написаното, Цвети!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...