1 abr 2007, 9:06

Нe ща приятелите ми да плачат 

  Poesía
697 0 3
 Не ща приятели за мен да плачат
 когато аз напусна този свят
 и вместо в гроб мъртвото ми тяло да полагат,
 бих искала прахта ми да разпрьснат, някъде над някой бряг.

 Не ща и хората да ме споминат,
 не са ми нужни техните слова,
 стига ми приятелите ми да знаят,
 че винаги ще бдя над тяхната съдба.

 И в деня, когато аз не съществувам,
 а празник е, спомнете си, приятели, за мен.
 Знам, че в мислите ви със доброто ще изплувам
 и в наздравицата надявам се да пиете за мен.

© Ивето Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Събуди се девойко! На света има толкова красиви неща: обърни се към душата и сърцето си и ше разбереш! Трябва да ценим това което имаме- "живота - тоз чуден дар господен", да му се радваме и наслаждаваме, да знаем, че ако няма лошо, не ще разберем кое е хубаво, ако няма крозно - кое е красиво, че живота е съвкумност от грижи и проблеми, а щастието -тяхното преодоляване!
  • За някои неща човек никога не е малък или голям.
    Браво продължаваи така но може и нещо по весело
  • Не си ли много малка да мислиш за смъртта?
Propuestas
: ??:??