Не ща приятели за мен да плачат
когато аз напусна този свят
и вместо в гроб мъртвото ми тяло да полагат,
бих искала прахта ми да разпрьснат, някъде над някой бряг.
Не ща и хората да ме споминат,
не са ми нужни техните слова,
стига ми приятелите ми да знаят,
че винаги ще бдя над тяхната съдба.
И в деня, когато аз не съществувам,
а празник е, спомнете си, приятели, за мен.
Знам, че в мислите ви със доброто ще изплувам
и в наздравицата надявам се да пиете за мен.